10 празника традиции и обичаи през януари

Знаете ли, че старото българско име на месец януари е Голям Сечко? Името се свързва с големия студ през този месец, който прекъсва земеделската дейност. Според григорианския календар, това е първият месец от годината. Наименованието му идва от римския бог Янус, пазител на вратите и символ на всяко начало.

Януари и Февруари са последните два месеца добавени в календара, тъй като римляните са считали, че през зимата няма месеци. Именно месецът Януари е началото, изпълнен с празнични дни и традиции, а ние сме подбрали 10 от тях, които се надяваме с интерес да прочетете.

1.Васильовден- 1 януари

Именници:Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa

Той се отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата -деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди с продуциращ характер. Обредна трапеза е обилна и включва блюдо с варена свинска глава, баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството, кокошка (пуйка), торта с елха, мед, жито, орехи, ошав. На празника има обредна трапеза, сурвакане, дружини с маскирани лица и ладуване. Вечерята срещу Н.г. е втората кадена вечеря. Също така богата, както на Бъдни вечер, тя се отличава с блажни ястия. Хлябът често повтаря пластичната украса и названията на някои от коледните хлябове.
След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на лемежа или на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и раздава на всички: по реда на възрастта им. Тавата с баницата се завърта 3 пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази за Богородица.Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга).Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година.
Преди разсъмване започва сурвакане.
На 1 януари църквата чества и големия християнски мислител, философ и писател св. Василий Велики .

2. Сурва- 1 януари. 

Най-характерният за нова година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са деца на възраст от 4-5 до 10-12г. (някъде само момченца). Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. В чиста премяна и с торбичка, всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка и др. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Най-напред децата удрят с пръчка всеки член от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят:

''Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина.''
Сурвакарската благословияне не се пее, а се изрича. Тя представлява магия, чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко. Често се сурвакат и домашните животни. При обхождането сурвакарите се провикват от първата врата: ''Сурва, сурва година'', а вътре сурвакат всички наред с думите: ''Сурва година, весела година, живо здраво догодина, догодина до амина''. В някои села децата пеят и песни. Навсякъде те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци. На връщане вкъщи децата в Пловдивско хвърлят пръчките в някой двор или в реката - ''да не носят у дома бълхи''.

3.Силвестровден- 2 януари

Именници:Гopан, Гopица, Силвестър, Силвия

Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри -вторият ден на Сурваки, посветен на впрегнатия добитък -волове, биволи, коне, магарета. Свързан е с обичая да се чистят (ринат) оборите. Има определено очистителен характер. През нощта срещу празника, момците, които са ходили да коледуват (понякога и женени мъже), организирани в дружина по няколко души, обикалят домовете на тези стопани, които имат биволи (или друг едър рогат добитък) и изриват тора от неизринатите от Коледа обори. Риначите вземат оставената за тях от стопаните в обора торба с хляб, месо и вино и си отиват, без да се обадят. На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.
Православната вяра свързва с името на св. Силвестър едно интересно предание. Ненавиждащият християните магьосник Замврий умъртвява вол, пришепвайки му името на някакъв бог. Разбирайки за това нечистиво деяние, св. Силвестър заявява, че единствено Бог е този, който има правото да дарява и отнема живот и заповядва на магьосника да се помоли за животното. Замврий не успява да го спаси. Уповавайки се на своята вяра, св.Силвестър му връща живота. Затова той се счита за покровител на животните и особено на воловете.

4.Кръстовден- 4 януари

Именници:Кръстьо, Кръстана

Според народните представи на този ден се пропъждат мръсните. Свещеникът кръщава вода, като пуска в нея кръст . След това с котле от тази осветена вода и босилкова китка той обикаля домовете и ръси. Домакините хвърлят монети в котлето и го даряват с вълна, брашно, боб и др. Църковният обред е свързан с вярването, че с кръщаването на водата и с ръсенето се пропъждат нечистите дни, а заедно с тях и злите сили. Празникът е неделим от новогодишния празничен комплекс и е своеобразна връзка между Нова Година и Йордановден.

5.Богоявление, Йордановден- 6 януари

Именници:Йордан, Йорданкa, Данчо, Данкa, Богoлюб, Богoлюбa, Божан, Божанa, Дана,Богдан, Богдана.

В навечерието на Йордановден се приготвя последната, трета кадена вечеря. На трапезата се поставят само постни храни и недогорялата свещ от втората кадена вечер. С Йордановден е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника ''небето се отваря'' и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни. На самия празник се извършва също освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във вода, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.
На Йордановденсе извършват редица обреди с кръстена вода. Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан.

6.Ивановден- 7 януари

Именници:Иван, Иванкa, Иванинa, Bаня, Йоан, Йоанa, Йовкo, Йовка, Жан, Жанa.

Народен празник, част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. Народната представа за св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза. На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини.
На Ивановден православната църква чества деня на св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в р. Йордан. Йоан познава и посочва Исус като пратеник на Бога. Наречен Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята.

7.Бабинден- 8 януари

Празник, посветен на бабите-акушерки, родилките и здравето на децата. Съдържа 3 основни обредни елемента: къпане на малките деца от бабата, което се съпровожда с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета , угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади жени, на които бабата е бабувала през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи. Празникът завършва с влечугане (къпане) на бабата. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви с червени чушки и къдели вълна. Пеят песни с еротични мотиви, играят. На празника не се допускат мъже. По пътя до чешмата на срещнатите мъже се подхвърлят закачки. При водата окъпват бабата и я връщат на ръце в дома.
Известна е легенда, според която египетският цар (по времето, когато евреите са в египетски плен) заповядва на бабите-акушерки да убиват всяко новородено еврейско момче. Но бабите не го правели, защото се страхували от Бога. Поради това той ги дарява с добро.

8.Антоновден- 17 януари

Именници:Антон, Андон, Антония, Тончо, Тоня

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана за белята, за лелята, т.е. за чумата. В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
На 17 януари православната църква почита паметта на преподобний Антоний Велики. Според житиеписеца му, Атанасий Александрийски, светецът прекарва 20 г. при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове.

9.Атанасовден- 18 януари

Именници:Атанас, Атанасka, Tанас, Hасo, Hася
Празник, свързан с новогодишните обичаи. В народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си,зимо, идвай, лято!" Затова и празникът е известен и като Среди зима. Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се надупчат децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на комшии и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, люлеят се, пеят, играят хора.
Православната църква на този ден почита св. Атанасий Велики. На 23 г. той участвува във Вселенския събор в Никея, а по-късно става архиепископ на гр. Александрия. Прозвището Велик Атанасий придобива в борбата си срещу учението на свещеника Арий.

10.Петльовден- 20 януари

Именници:Евтим, Евтимий

Преданията разказват следната 300-годишна история: Петльовден е свързан със събирането от турския поробител на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета за еничари.

Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано.Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.